Съжалявам, че пиша толкова накъсано!
Но, разберете ме!
Сега ще се обясня!
Вярвате или  - не, случи ми се следното:
Както си седях в кабинета си в Горския съвет... Премислях отговорите, които трябваше да дам на Таралежа, Лисицата, Гарвана и Кукувицата и... Изведнъж!!!
Влязоха няколко Невестулки. И всичките с качулки. И тежко въоръжени.
Успях само да мерна, че на едната на гърба имаше надпис СВАТ. Отдавна знам, че да си Невестулка с качулка, трябва да си препоръчан я от сват, я от брат, я от партиен другар.
Какато и да е... Докато се опомня... Сложиха ми някаквъв зеблен чувал на главата (щото и те държат на екологията), вързаха ми лапите и ме понесоха. Да не вярваш, че такива малки създания имат такава сила.
Дали ме удариха по глава с нещо - не знам! Но по едно време, свестявам се, свалят ми чувала от главата и какво виждам: срещу мен, зад едно бюро седи... старият Пор. С каскет. Направо в стил Шерлок Холмс. Само "дет" не ми падна ченето.
Топ Следователят на цялата Гора.
Пора изведнъж рязко се наведе към мен и изкрещя:
- Признай си!
- Какво? - смутолевих смутено.
- Че използваш нелицензиран софтуер!
- Не е вярно! - и изпуснах въздишка на облекчение наум.
- Как да не е вярно! Снимката ти в блога на хората, а и в Горския Новинарник е манипулирана с Фотош-ш-ш-шоп - зашътка Пора.
Можех да си реша проблемите само с една Меча лапа, ама нали сме демокрация...
- Е, не е вярно - заупорствах аз. - Тази снимка ми е от заклеването ми като Горски Председател преди три години!
- Значи упорстваш-ш-ш! - зашътка пак Пора.
В този момент, обаче, вратата на бърлогата на Пора отлетя с трясък. И кой мислите влетя - Сокола!
Мале-е-е-е, добре, че навремето му ударих едно рамо за поста Помощник главн прокурор.
Пора се сви в креслото, в което седеше, сякаш ударен от ток.
Сокола кротко се извиси над него и с благ гласец попита:
- Какви ги вършиш, бе?
- Ми, разследвам - тихо промълви Пора.
- И какво, точно, разследваш? - пак така благо попита Сокола.
- Имаме донесение, тук, че Баба Меца си е позволила да използва нелицензиран софтуер, за да си вдигне рейтинга, чрез снимка публикувана в блог.бг.
- Ха! - изсмя се Сокола. -Ти имаш ли представа, че хората, в българските институции, масово използват нелицензиран такъв?
- Мен хората не ме интересуват! - окопити се Пора. - Освен това имаме сведения, че Баба Меца има родствени и приятелски връзки с една мечка, наречена Миша, от една североизточна, враждебна на нас гора.
- Така, така! - не се смути Сокола. - Има, как да няма. Има! Има и с една мечка, за твое сведение, от Апалачите в САЩ. Гризли се нарича!
Тук Пора замръзна. Само крайчеца на опашката му леко потреперваше.
- Освен това - допълни тихо Сокола, - има родствени и приятелски отношения и с една мечка от Южния полюс!
- От Северния - поправих го аз...
- От Северния, от Южния - няма значение! Важното е, че гълта Пингвините цели!
- Те са на Южния полюс - опитах да го поправя отново аз.
- Стига! - изпищя Сокола. - Важното е, че гълта Пингвините цели!
Пора замря. Дори крайчеца на опашката му вече не потреперваше. Представяше си, вероятно, как е нагълтан от Бяла мечка. Онази, от картинките с детски приказки за порове.
Вероятно се досети и нещо друго. За връзките на Сокола с някои от птиците в Американския конгрес.
Какато и да е. Не само, че ме освободиха, ами и любезно ме транспортираха обратно до кабинета ми в Горския съвет. И то без чувал на главата.
Сега ще си почина малко и после ще се захвана пак с отговорите на въпросите поставени от Таралежа, Лисицата, Гарвана и Кукувицата.
Баба Меца