Дойде септември. Дори и най-дългите ваканции са към края си.
И моята завърши. Малко беше дълга тази година...
Ама, като се завърнах в гората... О, ужас... Но, за това после.
Какато е казал поета на хората: "Септември, ще бъде май..."
Не знам, дали трябва да сложа запетая след "Септември", ама ми звучи по-патетично.
И за нас, и за вас, хората нещата са като през месец май.
Но, да се върна в началото. Нали знаете, че понякога малко се отплесвам.
Тъкмо излязох във ваканция /отпуска/ и ... Чакай! Бе, хората от Парламента ви, не почиват ли твърде много? Хайде, дайте статистика! Колко часове имат отработени през годината - и коло почиват?
Пак се отплеснах! Та, аз миналата година почивах само 4 (четири) дни и от Горския съвет тази година ме накараха да подпиша молба за отпуск със задна дата. Демек - миналата година съм почивала 20 дни. И по план съм го ползвала.
Тоя номер е пак човешки. Ползвал или - не, твой си проблем. Ама, понеже сме животни, тази година от Горския съвет ми отпуснаха 36 работни дни. Като компенсация. Е-ха-а-а. Е, затова ме нямаше онлайн толкова време.
Пак в началото!
В първия си ден от отпуската отидох при Бухала. Той е нещо като вашия Министър на образованието.
Викам му: - Пич! (това пак от хората го заех), три месеца минаха! Ти, правиш ли нещо, за да си личи грижата на Горския съвет към подрастващите животни?
Не посмях да го потупам по гърбеца, щото той душа под наем носи...
- Какво да правя, точно, ми кажи?
- Как каво? - на свой ред питам аз.
- Никой, нищо, никога... - започна оправданието му.
- Стига! - викам - Искам Единна платформа за дистанционно обучение до 15-ти септември! Ясно!
Тишина. Що ли не обърнах внимание на тая тишина???
Иначе голям купон. Такава отпуска не съм имала от... не знам от кога. Мечето ми врещеше от кеф. Слънце, вятър, морски пръски, липса на нахални и пияни чужденци - РАЙ ви казвам.
Ама се свъши. Прибирам се... и както казах в началото УЖАС!
Като се разпространили едни компромати:
1. Нямала съм потомство! Мече, демек!
2. Не съм се грижила за подрастващите!
3. Самотна майка съм била... и затова съм изкукала! /Аз три пъти се опитвам да го овладея тоя език, ама - тц!/
Прави ви ли ви впечатление, че първото е в противоречие с третото?
От четвъртото - нататък, не ги и помня.
Право при бухала. Без малко да му разбия хралупите. И предната, и задната.
- Само ти ги пускаш тия слухове!... изръмжах.
- И така да е - ти защо не опровергаваш - репчи се пернатия.
Като те няма 36 дни /работни/ всяко пиле става Орел.
- Ти ли не знаеш за Мики? - питам аз. /Мики се казва мечето ми./ Учиш го вече 6 години!
- Да, ама обществото не е информирано! - отговаря. - Знаеш ли, че ние сме на 110-то място по информираност, само с едно по-напред от българите!
Като се замислих - вярно!
Брей, как ме врътна пустият му Бухал!
Затова веднага пускам снимка, на която сме аз и Мики.

И бързо се съвзех: К"во става с платформата? - питам.
- Каква платформа? - опулва очи Бухалът.
- Онази, дето трябва да подсигури нормалното обучение на подрастващите!
Тя, тая Пандемия може да продължи с години. Докато ония, дето я организираха не преподредят света в своя полза - си мисля.
- Какво ти наредих? - запенявих се аз. - ЕДИННА ПЛАТФОРМА! Или искаш като при хората: един учител ще ги обучава през Вибер, друг през Макрософт, трети през Даскало, четвърти през нещо, дето не съм го и чувала /и го забравих след 5 минути/, пети... зум ли беше...
- Ха! - изписка очилатия - хората като си имат Министър, да не би да го направиха? Че, си имат и зам.-министри, и експерти, и зам.-експерти, и чистачки, и зам-... захили се. - Там какво мъдрят? Или наливат пари в частни фирми? Къде им е националната стратегия?
- Ти! Защо ТИ не направи някаква плтформа? Та да се поучат хората. Можеше да е разбита: от 1-ви до 4-ти клас; от 5-ти до 7-ми; от 8-ми... Ми ТИ знаеш ли какъв ужас е по ВУЗ-овете?
Тази ваканция се запознах с един преподавател във ВУЗ. Там, научавам, нещата били още по-ужасни. Имали някакъв сървър, дето трябвало да издържи на дистанционното ли, електронното ли, или както и да му викат там обучение. Трагедия!!! Сървърът им се скапвал още след първите 15 минути. Щото бил слаб. За 200 боровинки.
- А, така - казва пак очилатия - като няма пари с какво да я реализирам тая Единна плаформа?
- Какви пари бе? - ядосах се не на шега.
- Ами, ония, дето като си продадеш на хората боровинките и с тях купуваш техника! Ама вие, от Горския съвет, ги хвърлихте за строеж на Горски пътечки. От север - на юг, от изток - на запад...
- Ти луд ли си, бе? Знаеш ли, колко е важна инфраструктурата за развитието на икономиката, бе?
- А-а-а-а! По-важна ли е от образованието на подрастващите? - разпери криле Бухалът. - С какви животни ще я градите тая икономика? С неграмотни ли, или с внос от трети гори?
- Те, тия от трети гори, няма по какво да минат за дойдат тук - заоправдавах се...
- Тъй, де. Ще я караме с нашите неграмотни. Че, и голи, и боси... Щото детските добавки им стигат само за едните галоши. Нали ви бяха първа грижа? И на хората - така. И?
- Имаш ли представа - снижих тон аз - колко боровинки трябва да продам на хората, за да купя само един компютър. Толкова няма в цялата Гора!
- Хубаво! Що не го направихте с Европрограми? - също снижи тон Бухала. Нали имаше обещание: на всяко зверче - таблет
- Щото - нали знаеш, че парите от тия програми отидоха по други направления. - смигнах му аз. - Я, каква нова къща за гости имаш край реката!
- Не си права Бабо Мецо! Те, ония пари бяха целеви! Само за къщи за гости.
- Така ли - изпъчих се аз - че кой ще гостува в тях? Нашите ли бедни животни или ония, от другите гори, дето с едни детски ходят за по две седмици на Карибите? Като ги гледам, не са се заръгнали много насам. Нищо, че им построихме пътечки. А, вие като сте така заинтересовани от развитието на туризма, що не ги рекламирахте? Пък и да те питам - ти какво общо имаш с туризма, бухал такъв?
- Ами, при такова ниво на образованието се хващаме кой с каквото може. Ей го - на, Совата се е хванала с охранителна дейност, нощем. Да ти разкажа ли за останалите учители?
- Стига! - предадох се аз - ще те финансирам!
Прибрах се гузна. Пишман станах с тая отпуска, само изтървах нещата. Но... обещавам промени!
Баба Меца